Най–често срещаното заболяване на зъбите е кариесът. При не добро лечение преминава в следните усложнения:

пулпит, периодонтит, киста, абцес или флегмон, остеомиелит. Затова кариесът трябва да бъде лекуван на време.

Причини за възникването

Причини за възникването на кариес са множество фактори – устойчивост на зъбите спрямо киселинните въздействия, зъбната плака със съдържащите се микроорганизми, въглехидрати.
Емайлът е структура, съставена от неорганични кристали в матрикс с различно разположение, от което зависи и неговата устойчивост. Най-устойчиви са кристалите, които съдържат флуор, затова флуорната профилактика е толкова важна. Когато се промени пространството между кристалите или се появят пори, то той става податлив към кариеси. Детските зъби са с ниска минерализация, затова са податливи към кариес, както и зъбите на бреманните жени. Затова трябва да се наблюдават точно децата и бременните.

Заболяването

Зъбната плака е лепкава, желатинозна бактериална маса, която се образува върху зъбите над и под ръба на венеца. Тя е съставена от множество микроорганизми и техните продукти, съставки от слюнката, олющени клетки от оралната лигавица, специфични въглехидрати и остатъци от храна. Не се вижда ако не е оцвтена, но е възможно да бъде събрана от зъбната повърхност със сонда. Тя съдържа средно 170 мил. живи бактерии в 1 грам. Два часа след измиването на зъбите тя се появява отново, като микроорганизмите се увеличават с течение на времето. В началото микроорганизмите в плаката са предимно микроорганизми, хранещи се с кислород, които нормално се намират в устата, но когато с течение на времето зъбната плака се измени (намалява се кислорода и се увеличава киселинността) се насища с патогенни анаероби (микороорганизми живеещи без кислород). Дебелината на плаката се увеличва това се нарича стареене на плаката.

Когато бъде оставена неотстранена зъбна плака, тя минерализира под действието на минералите в слюнката и се превръща в зъбен камък. Той съдържа токсични бактериални продукти и бактерии, които увреждат венците. Зъбният камък може да бъде отстранен от стоматолог, но не и с четка и паста.
Микроорганизмите в плаката разграждат полепналите въглехидрати и образуват киселини, които разтварят емайла и образуват микропукнатини, в които проникват в дълбочина и се образува кариес.
Въглехидратите са вредни, когато са летливи (щоколад, вафли), когато се консумират между храненията, увеличава се концентрацията на ди и монозахаридите. След хранене нивото на рН в устата се понижава и достига критичното за емайла ниво от 5,5 и се развива кариес.

В начало кариесът се развива в областта на емайла. Той се противопоставя най-силно. Микробите трудно преодоляват защитната бариера на емайла, но проникнат ли кариесът се развива доста бързо. В началото кариесът е трудно забележим. Изглежда като матово, бяло петно върху зъба, промяна на порьозността на емайла. После микропукнатините между емайловите призми и повърхността на емайла се разграпавява. Това е кариес. Когато кариесът навлезе в дентина, той се развива много бързо. Там има много каналчета и свобдни места, в които навлизат киселините, микроорганизмите и излизат минералите. Кариесът се развива не само в дълбочина, но и в страни. Достигнали вече до нерва, пациента изпитва болка от студено като начало. После се усилва и накрая пречи на заспиването, като постепенно умъртвява. Бактериите навлизат свободно и увреждат кръвоносните съдове и нерва, като се развива гангрена, болката отшумява. Ако не се потърси навреме стоматолог се развива абцес, неочаквано, без болка, с подуване и много неприятна миризма.

Болката може да е в резултат на кариес и усложненията му или от некариесни увреждания. Кариесът реагира с болка срещу химични, осмотични, термични дразнители от храната и при дъвчене. При напреднал кариес той задържа храна, въздействаща като химичен дразнител и се разпада.